Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам,
защото любовта е тленна.
И по човешки себе си
отдавна си предал.
И Знанието стене тихо.
От печал.
И калта е с предвидима агрегатност...
Понеже камъкът е най-безгрешен, ...