jenyivanova (Jasmin)
233 3411
14.11.2016 г., 0:37 ч.

*** 

  Поезия » Свободен стих
769 4 6

Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам,
защото любовта е тленна.
И по човешки себе си
отдавна си предал.
И Знанието стене тихо.
От печал.
И калта е с предвидима агрегатност...
Понеже камъкът е най-безгрешен,
ще те осъди с идеята за безвъзвратност...
и ще звучи като присъда.
След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста...

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления! По пътя...към духовното израстване! Поставям в любими..
  • ParvaNova (Ренета Първанова), teis (b.t.) Благодаря от сърце. Толкова отдавна съм публикувала този стих, че не очаквах някой да го чете.
  • Бих повторила думите на Таис. Страхотно, Жени!
  • Много е хубаво е да прочетеш нещо, което ще те размисли...поднесено по изтънчен начин. Благодаря за удоволствието, Жени.
  • Anita765 (Ани Монева) Благодаря, Ани!
  • Хареса ми , Жени!
Предложения
: ??:??