8 нояб. 2012 г., 22:19

07.11.12

1.2K 0 2

"Любов ли бе, да я опишеш?"


На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе.

Все се случва в "дълбоката" есен
да гостувам по странна молба
на крилата на Рая, пренесен
в тази столична глуха врата.

Покрай Банята в парка прошарен,

не, по-скоро пред Халите... аз...
Този ден от Ноември батален
ще ни срещне, съкровище, нас!


* - Всъщност на № 22

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чо, извинявай, не ти се обадих предварително! Нямаше как да сместя срещата във времето, което ми бе на разположение... Лошо е, ако си усмихнат в столицата "у" такива сиви, оловни дни...
  • !

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...