8 nov 2012, 22:19

07.11.12

1.2K 0 2

"Любов ли бе, да я опишеш?"


На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе.

Все се случва в "дълбоката" есен
да гостувам по странна молба
на крилата на Рая, пренесен
в тази столична глуха врата.

Покрай Банята в парка прошарен,

не, по-скоро пред Халите... аз...
Този ден от Ноември батален
ще ни срещне, съкровище, нас!


* - Всъщност на № 22

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чо, извинявай, не ти се обадих предварително! Нямаше как да сместя срещата във времето, което ми бе на разположение... Лошо е, ако си усмихнат в столицата "у" такива сиви, оловни дни...
  • !

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...