8 nov 2012, 22:19

07.11.12

1.2K 0 2

"Любов ли бе, да я опишеш?"


На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе.

Все се случва в "дълбоката" есен
да гостувам по странна молба
на крилата на Рая, пренесен
в тази столична глуха врата.

Покрай Банята в парка прошарен,

не, по-скоро пред Халите... аз...
Този ден от Ноември батален
ще ни срещне, съкровище, нас!


* - Всъщност на № 22

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чо, извинявай, не ти се обадих предварително! Нямаше как да сместя срещата във времето, което ми бе на разположение... Лошо е, ако си усмихнат в столицата "у" такива сиви, оловни дни...
  • !

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...