8.11.2012 г., 22:19

07.11.12

1.2K 0 2

"Любов ли бе, да я опишеш?"


На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе.

Все се случва в "дълбоката" есен
да гостувам по странна молба
на крилата на Рая, пренесен
в тази столична глуха врата.

Покрай Банята в парка прошарен,

не, по-скоро пред Халите... аз...
Този ден от Ноември батален
ще ни срещне, съкровище, нас!


* - Всъщност на № 22

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чо, извинявай, не ти се обадих предварително! Нямаше как да сместя срещата във времето, което ми бе на разположение... Лошо е, ако си усмихнат в столицата "у" такива сиви, оловни дни...
  • !

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...