Nov 8, 2012, 10:19 PM

07.11.12

  Poetry » Love
1.2K 0 2

"Любов ли бе, да я опишеш?"


На "Мария Луиза" те чакам,
май не си го забравил - на 2.*
Плачат тъжни очи в полумрака
под оловно софийско небе.

Все се случва в "дълбоката" есен
да гостувам по странна молба
на крилата на Рая, пренесен
в тази столична глуха врата.

Покрай Банята в парка прошарен,

не, по-скоро пред Халите... аз...
Този ден от Ноември батален
ще ни срещне, съкровище, нас!


* - Всъщност на № 22

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чо, извинявай, не ти се обадих предварително! Нямаше как да сместя срещата във времето, което ми бе на разположение... Лошо е, ако си усмихнат в столицата "у" такива сиви, оловни дни...
  • !

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...