6 июн. 2007 г., 14:08

***

791 0 1
Не знам какво направи с мене,
но непрестанно мисля аз за тебе.
Времето с теб така бързо минава,
но чаровната усмивка винаги остава.
И тези трапчинки. Не мога да ги забравя!
Чувствата си не зная как да ти покажа.
Трудно ми е, не искам да заминаваш!
Поне недей да ме забравяш!
И, не на последно място, ще ти кажа,
че аз не съм от лед и ще ти докажа!
Колкото и странно да звучи,
просто, може би, не ми личи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Най-откровено ще споделя че ми звучи като долнопробна чалга!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...