Jun 6, 2007, 2:08 PM

***

  Poetry
789 0 1
Не знам какво направи с мене,
но непрестанно мисля аз за тебе.
Времето с теб така бързо минава,
но чаровната усмивка винаги остава.
И тези трапчинки. Не мога да ги забравя!
Чувствата си не зная как да ти покажа.
Трудно ми е, не искам да заминаваш!
Поне недей да ме забравяш!
И, не на последно място, ще ти кажа,
че аз не съм от лед и ще ти докажа!
Колкото и странно да звучи,
просто, може би, не ми личи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Най-откровено ще споделя че ми звучи като долнопробна чалга!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...