2 апр. 2007 г., 01:23

***

606 0 0
***
Aз ли забравих нейде по света своя скромен ореол от самолюбие, с който бях
тъй добре известен, или ти ме накара да погледна и на другата страна?
Нима нивга вече няма да мисля само за своето собствено мизерно съществуване като
за господ, господар на длъж и шир.
Ти ли ме принуди така да се размекна? Не мога да повярвам, че светът ме вижда слаб,
чувствителен и добър. Защо ми го причини? Сега аз няма да мога да се правя на господ...
Или пък не... Аз сам реших да сложа край на всичко това.
Ти си просто моя светъл лъч, пътеводител към света на добротата.
Моля те, заведи ме там с теб, нека нивга вече не съм САМ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...