2 апр. 2007 г., 01:23

***

609 0 0
***
Aз ли забравих нейде по света своя скромен ореол от самолюбие, с който бях
тъй добре известен, или ти ме накара да погледна и на другата страна?
Нима нивга вече няма да мисля само за своето собствено мизерно съществуване като
за господ, господар на длъж и шир.
Ти ли ме принуди така да се размекна? Не мога да повярвам, че светът ме вижда слаб,
чувствителен и добър. Защо ми го причини? Сега аз няма да мога да се правя на господ...
Или пък не... Аз сам реших да сложа край на всичко това.
Ти си просто моя светъл лъч, пътеводител към света на добротата.
Моля те, заведи ме там с теб, нека нивга вече не съм САМ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...