************

20 мар. 2021 г., 13:50

Поэзия

405 1 1

На дъното, отново, пак
заровил пръсти в лепкавата тиня.
Наоколо е непрогледен мрак,
протягащ се за шепа милостиня.

На метри под водата е студът,
просмукващ се във костите ти овехтели.
Последна глътка въздух? Все е кът
и не достига дробовете онемели.

Гласът ти изморен и ням е залинял,
и сгърчен шепот само лази из устата.
Всред време и пространство отживял,
разтапя се во воеки във мъглата.

Къде си ти сега? Ще бъдеш ли и утре пак?
Дали си спомня някой кой си бил?
Стоиш сам в сенките на сутрешния зрак
на дъното, угаснал и унил.