Изгубени в хаоса сенки прозрачни
всред зноя летиме а дъвчеме сняг
С безумен копнеж във душите сумрачни
Кога ще достигнем желаният бряг
Водите на времето тежки коварни
влекът ни със себе си бавно без звук
Създания крехки са вече кошмарни
и нежните пръсти са свити в юмрук
© Атанас Панчев Все права защищены