Самота... И  се  втурваш в море.

Някой вчера за теб се е сетил.

Някой вчера е мислил за теб.

А пък друг е откривал планети.

Послепис... И отново писма.

Увещания, думи любовни,

бягаш сам от една самота,

а пък друга пак те догонва.

Календар... И много числа.

Дати, мисли, мечти, идеали.

Разпокъсани малки неща -

на парчета. А всъщност цяли.

Светлина... И отваряш очи,

със надежда денят да е щедър,

а пък после миг подир миг -

изживяваш или преследваш.