2 февр. 2012 г., 11:20

***

1.3K 0 3

Тез влажни кафеви очи,

тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.

Сякаш за пръв път се поглеждат.

Сякаш за пръв път се усмихват.

Тъй страстно погълнати един от друг.

Говорещи само с очи.

Не смеят да се докоснат,

дали от страх, дали от болка - не знаят.

А лудото желание в тях напира.

Той леко докосва лицето й.

Тя нежно заравя пръсти в косите му.

Но тъй трудно е всичко.

Разделени от съдбата,

всеки вървял по пътя си.

А сега?!

Тя ги срещна отново! Но защо?!...

Вперили поглед двама.

Сляха устни в нежна целувка.

Вплетоха се две души във една.

Забиха две сърца във едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...