2 февр. 2012 г., 11:20

***

1.3K 0 3

Тез влажни кафеви очи,

тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.

Сякаш за пръв път се поглеждат.

Сякаш за пръв път се усмихват.

Тъй страстно погълнати един от друг.

Говорещи само с очи.

Не смеят да се докоснат,

дали от страх, дали от болка - не знаят.

А лудото желание в тях напира.

Той леко докосва лицето й.

Тя нежно заравя пръсти в косите му.

Но тъй трудно е всичко.

Разделени от съдбата,

всеки вървял по пътя си.

А сега?!

Тя ги срещна отново! Но защо?!...

Вперили поглед двама.

Сляха устни в нежна целувка.

Вплетоха се две души във една.

Забиха две сърца във едно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...