Тез влажни кафеви очи,
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг.
Говорещи само с очи.
Не смеят да се докоснат,
дали от страх, дали от болка - не знаят.
А лудото желание в тях напира.
Той леко докосва лицето й.
Тя нежно заравя пръсти в косите му.
Но тъй трудно е всичко.
Разделени от съдбата,
всеки вървял по пътя си.
А сега?!
Тя ги срещна отново! Но защо?!...
Вперили поглед двама.
Сляха устни в нежна целувка.
Вплетоха се две души във една.
Забиха две сърца във едно...