Feb 2, 2012, 11:20 AM

***

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Тез влажни кафеви очи,

тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.

Сякаш за пръв път се поглеждат.

Сякаш за пръв път се усмихват.

Тъй страстно погълнати един от друг.

Говорещи само с очи.

Не смеят да се докоснат,

дали от страх, дали от болка - не знаят.

А лудото желание в тях напира.

Той леко докосва лицето й.

Тя нежно заравя пръсти в косите му.

Но тъй трудно е всичко.

Разделени от съдбата,

всеки вървял по пътя си.

А сега?!

Тя ги срещна отново! Но защо?!...

Вперили поглед двама.

Сляха устни в нежна целувка.

Вплетоха се две души във една.

Забиха две сърца във едно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...