26 июл. 2008 г., 08:56

* * * * * * * * 

  Поэзия » Другая
881 0 29

С ръцете си подпрях небето -

да не падне върху мен...

Сега звезда си - ярко светиш

и нощта превръщаш в ден.

 

Внезапно времето бе спряло

хода си неумолим...

Сега си птица снежнобяла,

бдяща над съня ми син.

 

Застина скръб непоносима

в необятна тишина...

Сега си, майчице любима,

лъч любяща светлина.

 

                                   Осем години без (с) теб...

© Вилдан Сефер Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??