Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря,
а жасминът във жълто росата топи,
светъл поглед наднича в сумрачната стая,
със усмивка блажена на Божи очи.
И рои се часът във спирала безкрайна,
песента на врабчето извира, шурти.
Не заспивам и нощем до своята вяра,
юли свършва отново, а август горчи. ...