Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
4.08.2021 г., 17:54 ч.  

Рои се часът 

  Поезия » Пейзажна, Друга
452 5 10

Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.


Розов цвят на магнолия листи отваря,
а жасминът във жълто росата топи,
светъл поглед наднича в сумрачната стая,
със усмивка блажена на Божи очи.


И рои се часът във спирала безкрайна,
песента на врабчето извира, шурти.
Не заспивам и нощем до своята вяра,
юли свършва отново, а август горчи.


Мъкна кофа с вода да полея жасмина,
мъкна себе си тихо и просто мълча.
След лъчите следобедни пада здрачина,
бавно бие клепало и идва нощта.
 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??