Aug 4, 2021, 5:54 PM  

Рои се часът 

  Poetry » Landscape, Other
453 5 10

Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.


Розов цвят на магнолия листи отваря,
а жасминът във жълто росата топи,
светъл поглед наднича в сумрачната стая,
със усмивка блажена на Божи очи.


И рои се часът във спирала безкрайна,
песента на врабчето извира, шурти.
Не заспивам и нощем до своята вяра,
юли свършва отново, а август горчи.


Мъкна кофа с вода да полея жасмина,
мъкна себе си тихо и просто мълча.
След лъчите следобедни пада здрачина,
бавно бие клепало и идва нощта.
 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??