* * *
И днес пак ще бъде като вчера,
и утре пак ще бъде като днес.
Къде ли в тъмното да те намеря?
Къде ли търсила съм те до днес?
Сред хиляди незнайни силуети
колко съм те търсила в нощта.
Като звезда, която в тъмното да свети,
топла и блестяща, макар и с хиляди лица.
Днес пак ще спирам хората по пътя,
до болка ще се взирам във очите им.
И пак в душата някъде ще скътам
някой спомен - зъл, незаличим.
Ще се лутам в тъмното сама
и тебе пак не ще намеря.
Денят ще започне, а после пак нощта.
А аз от страх сама ще потреперя.
Знам, няма да намеря твоите очи
във никои очи на хората.
И пак в сърцето ще боли,
ще се превивам под умората.
Така навярно, докато съм жива,
докато сърцето ми тупти.
Ще се слееш с кръвта ми в жилите,
гласът ти във ушите ще кънти.
А аз пак не ще да те намеря.
А може би не съществуваш ти,
докато със смъртните те меря,
докато те търся в техните очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Иванова Все права защищены
