* * *
Посвещавам
на Христина!
Ако теб те няма
и изгубя твоя нежен плам,
в тъжните очи на мама
аз ще видя, че съм вече сам.
И останал за миг без слънце,
дъжд над мен ще завали,
ще остана като птица без криле,
която вечно я боли.
Но ти си тук, някъде дълбоко скрита,
и горя открито за теб, любов,
молитвата ми към теб политва
и очаквам аз новия ти зов.
Очите ми отворени за теб са,
ти за мен си райската жена,
за твоята любов аз прося,
защото ти за мене си една.
Една сияйна и неповторима,
търсена нощ и ден по цялата земя,
през тази студена и сурова зима
няма как да си сама...
16 Декември 2009.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Кузев Все права защищены
Поздрав!