1, 2, 3

1, 2, 3 очите си затвори,

4, 5, 6 спомни си,

7, 8, 9 пак този грозен момент.
......
И продължаваш да си вярваш,
че няма утре,
че всичко свършва тук.
И продължаваш да си вярваш,
че безмислено е да продължиш,
щом той не е тук.
И под злобната сянка
на едно умряло слънце
ти продължаваш да се убеждаваш,
че всичко свършва тук.
На следващия ден пак се събуждаш,
а очите ти са затворени,
щом той не е тук.

И всичко под дланта ти е мъртво и студено
и продължаваш да си вярваш,
че всичко свършва тук.
Миризмата на кафе те кани
да станеш и да продължиш,
но има ли смисъл, 
щом той не е тук.
........
Ден по-рано
да беше осъзнала тя,
че все още има защо да е така.
Но прищявка ли бе той,
че тя си игра така
и гледаше безмълвно
как ковчегът се спуска в рова.
Но само ден по-рано
да беше осъзнала тя,
че той не бе прищявка,
а любовта.
......
1, 2, 3 и тя продължи да брои...