29 мая 2019 г., 15:48

1-ви юни в гората

2.2K 0 3

Шум се вдигна във гората,

разхвърчаха се листата.

Децата получиха шарена покана

за детски празник на поляна.

Настана радост, шумна веселба,

всеки се увлече в старата гора.

 

Лиса, хвана се балони да надува,

Зайо, стихчета започна да римува,

Вълчо, сцена за театър нагласи,

Меца, торти със медеца подслади.

Ежко пък подхвана горската украса,

песен катерицата изнесе на тераса.

 

Всичко бе готово, но уви...

Ни едно дете не се яви!

Къде бяха изчезнали децата?

Това бе ужасът днес в гората!

Сутринта на 1-ви юни

всички бяха с тъжни муцуни!

 

Долетя от далече, обаче врабче,

каза че видяло в полето дете.

Крачело бодро засмяно,

с ожулено малко коляно.

Казало му весело то,

че се возило на виенско колело.

В лунапарка на тигъра всички били,

забавлявали се в щури, нови игри.

 

За да няма животни сърдити,

всички с опашки леко подвити,

решиха да идат на новото чудо сега,

за да се веселят и те с всички деца.

А за догодина ново нещо се роди - 

Воден парк с пързалка, под липи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ☺️
  • Весело е свежо е при теб. Поздравления за това усмихнато стихотворение!
  • Усмивка от мен значи 🙂

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...