May 29, 2019, 3:48 PM

1-ви юни в гората

2.2K 0 3

Шум се вдигна във гората,

разхвърчаха се листата.

Децата получиха шарена покана

за детски празник на поляна.

Настана радост, шумна веселба,

всеки се увлече в старата гора.

 

Лиса, хвана се балони да надува,

Зайо, стихчета започна да римува,

Вълчо, сцена за театър нагласи,

Меца, торти със медеца подслади.

Ежко пък подхвана горската украса,

песен катерицата изнесе на тераса.

 

Всичко бе готово, но уви...

Ни едно дете не се яви!

Къде бяха изчезнали децата?

Това бе ужасът днес в гората!

Сутринта на 1-ви юни

всички бяха с тъжни муцуни!

 

Долетя от далече, обаче врабче,

каза че видяло в полето дете.

Крачело бодро засмяно,

с ожулено малко коляно.

Казало му весело то,

че се возило на виенско колело.

В лунапарка на тигъра всички били,

забавлявали се в щури, нови игри.

 

За да няма животни сърдити,

всички с опашки леко подвити,

решиха да идат на новото чудо сега,

за да се веселят и те с всички деца.

А за догодина ново нещо се роди - 

Воден парк с пързалка, под липи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© SMooth All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ☺️
  • Весело е свежо е при теб. Поздравления за това усмихнато стихотворение!
  • Усмивка от мен значи 🙂

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....