10 авг. 2012 г., 17:06

10.08.2012

1.2K 0 6

Гнойта изтича от главата ми

Изтича като утринна роса

Къде отиде, питат сетивата ми

Познатата до болка самота?

 

Отиде си, на нейно място - дупка

Смърт, апатия, безвреме, смърт

Черна дупка, празнота, безсмисъл

Тишина, празнота, смърт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Йончева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е да де, нали и аз това казвам! Но го обясни и на Андромахчето, тя мисли, че става дума за роса.. Теб ще те разбере, вие си говорите на един език с нея.. Между другото защо не я поканиш на вечеря в МкДоналдс, виждам, че редовно ходиш там, явно си фен
  • Ей, Андромахче, не си никоя, за да ми казваш как да се държа (: Никого не обиждам, просто излагам анатомични факти, аа, май някой е дремал в часовете по биология, Андиии (((; А чия представа за живота е извратена, ще се разбере не много далеч във времето, може да останеш изненадана

    Весела, задръж си лицемерните пожелания, не са ми нужни! Как ти даде сърце да напишеш, че са от сърце! А съвета ти за поезията е толкова нелеп, колкото и разбиранията ти за нея, явно за теб поезията трябва да става по модел, тоест за да "мога" да пиша, трябва да се "науча" как се пише.. Да почета повече поезия, за да мога да копирам.. Трагедия!

    Криста, и аз ще се радвам да се запознаем!
  • Ани, искам да се запознаем!
  • Пожелавам ти от сърце: първо - никога да не изпитваш болка от самота; второ - душата ти да е препълнена с радост от живота, който ти предстои и трето - да почетеш малко повече поезия (и тъжна, и жизнерадостна).
    Хубава вечер!
  • Никак, защото вече нямам такова, ти за моето сърце не се грижи, а за твоето закърняло подобие на такова и за мозъка си, лишен от гънки!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...