10 ago 2012, 17:06

10.08.2012

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Гнойта изтича от главата ми

Изтича като утринна роса

Къде отиде, питат сетивата ми

Познатата до болка самота?

 

Отиде си, на нейно място - дупка

Смърт, апатия, безвреме, смърт

Черна дупка, празнота, безсмисъл

Тишина, празнота, смърт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Йончева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е да де, нали и аз това казвам! Но го обясни и на Андромахчето, тя мисли, че става дума за роса.. Теб ще те разбере, вие си говорите на един език с нея.. Между другото защо не я поканиш на вечеря в МкДоналдс, виждам, че редовно ходиш там, явно си фен
  • Ей, Андромахче, не си никоя, за да ми казваш как да се държа (: Никого не обиждам, просто излагам анатомични факти, аа, май някой е дремал в часовете по биология, Андиии (((; А чия представа за живота е извратена, ще се разбере не много далеч във времето, може да останеш изненадана

    Весела, задръж си лицемерните пожелания, не са ми нужни! Как ти даде сърце да напишеш, че са от сърце! А съвета ти за поезията е толкова нелеп, колкото и разбиранията ти за нея, явно за теб поезията трябва да става по модел, тоест за да "мога" да пиша, трябва да се "науча" как се пише.. Да почета повече поезия, за да мога да копирам.. Трагедия!

    Криста, и аз ще се радвам да се запознаем!
  • Ани, искам да се запознаем!
  • Пожелавам ти от сърце: първо - никога да не изпитваш болка от самота; второ - душата ти да е препълнена с радост от живота, който ти предстои и трето - да почетеш малко повече поезия (и тъжна, и жизнерадостна).
    Хубава вечер!
  • Никак, защото вече нямам такова, ти за моето сърце не се грижи, а за твоето закърняло подобие на такова и за мозъка си, лишен от гънки!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...