Aug 10, 2012, 5:06 PM

10.08.2012

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Гнойта изтича от главата ми

Изтича като утринна роса

Къде отиде, питат сетивата ми

Познатата до болка самота?

 

Отиде си, на нейно място - дупка

Смърт, апатия, безвреме, смърт

Черна дупка, празнота, безсмисъл

Тишина, празнота, смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Йончева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е да де, нали и аз това казвам! Но го обясни и на Андромахчето, тя мисли, че става дума за роса.. Теб ще те разбере, вие си говорите на един език с нея.. Между другото защо не я поканиш на вечеря в МкДоналдс, виждам, че редовно ходиш там, явно си фен
  • Ей, Андромахче, не си никоя, за да ми казваш как да се държа (: Никого не обиждам, просто излагам анатомични факти, аа, май някой е дремал в часовете по биология, Андиии (((; А чия представа за живота е извратена, ще се разбере не много далеч във времето, може да останеш изненадана

    Весела, задръж си лицемерните пожелания, не са ми нужни! Как ти даде сърце да напишеш, че са от сърце! А съвета ти за поезията е толкова нелеп, колкото и разбиранията ти за нея, явно за теб поезията трябва да става по модел, тоест за да "мога" да пиша, трябва да се "науча" как се пише.. Да почета повече поезия, за да мога да копирам.. Трагедия!

    Криста, и аз ще се радвам да се запознаем!
  • Ани, искам да се запознаем!
  • Пожелавам ти от сърце: първо - никога да не изпитваш болка от самота; второ - душата ти да е препълнена с радост от живота, който ти предстои и трето - да почетеш малко повече поезия (и тъжна, и жизнерадостна).
    Хубава вечер!
  • Никак, защото вече нямам такова, ти за моето сърце не се грижи, а за твоето закърняло подобие на такова и за мозъка си, лишен от гънки!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...