Aug 10, 2012, 5:06 PM

10.08.2012

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Гнойта изтича от главата ми

Изтича като утринна роса

Къде отиде, питат сетивата ми

Познатата до болка самота?

 

Отиде си, на нейно място - дупка

Смърт, апатия, безвреме, смърт

Черна дупка, празнота, безсмисъл

Тишина, празнота, смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Йончева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е да де, нали и аз това казвам! Но го обясни и на Андромахчето, тя мисли, че става дума за роса.. Теб ще те разбере, вие си говорите на един език с нея.. Между другото защо не я поканиш на вечеря в МкДоналдс, виждам, че редовно ходиш там, явно си фен
  • Ей, Андромахче, не си никоя, за да ми казваш как да се държа (: Никого не обиждам, просто излагам анатомични факти, аа, май някой е дремал в часовете по биология, Андиии (((; А чия представа за живота е извратена, ще се разбере не много далеч във времето, може да останеш изненадана

    Весела, задръж си лицемерните пожелания, не са ми нужни! Как ти даде сърце да напишеш, че са от сърце! А съвета ти за поезията е толкова нелеп, колкото и разбиранията ти за нея, явно за теб поезията трябва да става по модел, тоест за да "мога" да пиша, трябва да се "науча" как се пише.. Да почета повече поезия, за да мога да копирам.. Трагедия!

    Криста, и аз ще се радвам да се запознаем!
  • Ани, искам да се запознаем!
  • Пожелавам ти от сърце: първо - никога да не изпитваш болка от самота; второ - душата ти да е препълнена с радост от живота, който ти предстои и трето - да почетеш малко повече поезия (и тъжна, и жизнерадостна).
    Хубава вечер!
  • Никак, защото вече нямам такова, ти за моето сърце не се грижи, а за твоето закърняло подобие на такова и за мозъка си, лишен от гънки!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...