10.08.2012 г., 17:06

10.08.2012

1.2K 0 6

Гнойта изтича от главата ми

Изтича като утринна роса

Къде отиде, питат сетивата ми

Познатата до болка самота?

 

Отиде си, на нейно място - дупка

Смърт, апатия, безвреме, смърт

Черна дупка, празнота, безсмисъл

Тишина, празнота, смърт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Йончева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е да де, нали и аз това казвам! Но го обясни и на Андромахчето, тя мисли, че става дума за роса.. Теб ще те разбере, вие си говорите на един език с нея.. Между другото защо не я поканиш на вечеря в МкДоналдс, виждам, че редовно ходиш там, явно си фен
  • Ей, Андромахче, не си никоя, за да ми казваш как да се държа (: Никого не обиждам, просто излагам анатомични факти, аа, май някой е дремал в часовете по биология, Андиии (((; А чия представа за живота е извратена, ще се разбере не много далеч във времето, може да останеш изненадана

    Весела, задръж си лицемерните пожелания, не са ми нужни! Как ти даде сърце да напишеш, че са от сърце! А съвета ти за поезията е толкова нелеп, колкото и разбиранията ти за нея, явно за теб поезията трябва да става по модел, тоест за да "мога" да пиша, трябва да се "науча" как се пише.. Да почета повече поезия, за да мога да копирам.. Трагедия!

    Криста, и аз ще се радвам да се запознаем!
  • Ани, искам да се запознаем!
  • Пожелавам ти от сърце: първо - никога да не изпитваш болка от самота; второ - душата ти да е препълнена с радост от живота, който ти предстои и трето - да почетеш малко повече поезия (и тъжна, и жизнерадостна).
    Хубава вечер!
  • Никак, защото вече нямам такова, ти за моето сърце не се грижи, а за твоето закърняло подобие на такова и за мозъка си, лишен от гънки!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...