9 окт. 2009 г., 01:43

***

999 0 0

Навънка есен тъжна е дошла,

но не е есен в моята душа..

За мене пролетта дойде

и лудо бие малкото сърце.

 

Чувствам се отново жива

и съм истински щастлива,

че в мене влюби се ти

и сбъднаха се моите мечти...

 

Ти деня ми тъжен озари

и пак повярвах на мечти...

Мелодията нежна си ти,

която сърцето ранено плени...

 

И искам да не си отива пролетта,

и  с тебе аз да крача през света...

в прегръдките ти винаги да мога да се приютя

и до тебе сладко да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джабула Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...