Навънка есен тъжна е дошла,

но не е есен в моята душа..

За мене пролетта дойде

и лудо бие малкото сърце.

Чувствам се отново жива

и съм истински щастлива,

че в мене влюби се ти

и сбъднаха се моите мечти...

Ти деня ми тъжен озари

и пак повярвах на мечти...

Мелодията нежна си ти,

която сърцето ранено плени...

И искам да не си отива пролетта,

и  с тебе аз да крача през света...

в прегръдките ти винаги да мога да се приютя

и до тебе сладко да заспя...