9 окт. 2009 г., 01:43

***

1K 0 0

Навънка есен тъжна е дошла,

но не е есен в моята душа..

За мене пролетта дойде

и лудо бие малкото сърце.

 

Чувствам се отново жива

и съм истински щастлива,

че в мене влюби се ти

и сбъднаха се моите мечти...

 

Ти деня ми тъжен озари

и пак повярвах на мечти...

Мелодията нежна си ти,

която сърцето ранено плени...

 

И искам да не си отива пролетта,

и  с тебе аз да крача през света...

в прегръдките ти винаги да мога да се приютя

и до тебе сладко да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джабула Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...