9.10.2009 г., 1:43

***

997 0 0

Навънка есен тъжна е дошла,

но не е есен в моята душа..

За мене пролетта дойде

и лудо бие малкото сърце.

 

Чувствам се отново жива

и съм истински щастлива,

че в мене влюби се ти

и сбъднаха се моите мечти...

 

Ти деня ми тъжен озари

и пак повярвах на мечти...

Мелодията нежна си ти,

която сърцето ранено плени...

 

И искам да не си отива пролетта,

и  с тебе аз да крача през света...

в прегръдките ти винаги да мога да се приютя

и до тебе сладко да заспя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джабула Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...