16 сент. 2017 г., 08:38  

11 септември

953 0 4

Бяха заедно през януари.

И той топлеше с дъха си

измръзналите ѝ ръце.

През февруари –

подари на любимото момиче

плюшено мече.

Март, април и май –

кръвта по-силно пулсираше

в младите им вени.

И нищо не ги спираше да се целуват.

Целуваха се в парка,

на улицата,

в метрото.

Юни, юли и август – танцуваха.

Танцуваха в стаята,

върху горещия пясък,

под дъжда.

Танцуваха само едно лято.

През септември,

душите им полетяха

към отвореното небе,

сред облаци от дим и огън.

В ръцете си  държаха

ехографска снимка

на своето неродено дете.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...