Sep 16, 2017, 8:38 AM  

11 септември

  Poetry
947 0 4

Бяха заедно през януари.

И той топлеше с дъха си

измръзналите ѝ ръце.

През февруари –

подари на любимото момиче

плюшено мече.

Март, април и май –

кръвта по-силно пулсираше

в младите им вени.

И нищо не ги спираше да се целуват.

Целуваха се в парка,

на улицата,

в метрото.

Юни, юли и август – танцуваха.

Танцуваха в стаята,

върху горещия пясък,

под дъжда.

Танцуваха само едно лято.

През септември,

душите им полетяха

към отвореното небе,

сред облаци от дим и огън.

В ръцете си  държаха

ехографска снимка

на своето неродено дете.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...