16 sept 2017, 8:38  

11 септември

  Poesía
952 0 4

Бяха заедно през януари.

И той топлеше с дъха си

измръзналите ѝ ръце.

През февруари –

подари на любимото момиче

плюшено мече.

Март, април и май –

кръвта по-силно пулсираше

в младите им вени.

И нищо не ги спираше да се целуват.

Целуваха се в парка,

на улицата,

в метрото.

Юни, юли и август – танцуваха.

Танцуваха в стаята,

върху горещия пясък,

под дъжда.

Танцуваха само едно лято.

През септември,

душите им полетяха

към отвореното небе,

сред облаци от дим и огън.

В ръцете си  държаха

ехографска снимка

на своето неродено дете.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...