16.09.2017 г., 8:38  

11 септември

951 0 4

Бяха заедно през януари.

И той топлеше с дъха си

измръзналите ѝ ръце.

През февруари –

подари на любимото момиче

плюшено мече.

Март, април и май –

кръвта по-силно пулсираше

в младите им вени.

И нищо не ги спираше да се целуват.

Целуваха се в парка,

на улицата,

в метрото.

Юни, юли и август – танцуваха.

Танцуваха в стаята,

върху горещия пясък,

под дъжда.

Танцуваха само едно лято.

През септември,

душите им полетяха

към отвореното небе,

сред облаци от дим и огън.

В ръцете си  държаха

ехографска снимка

на своето неродено дете.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...