12 янв. 2012 г., 00:24

* * *

550 0 6
Греховна тишина
Греховно утрото се изчервява от танца страстен на нощта с деня, слънцето на свода избумтява, облъчва те с интимна топлина.
Примигваш и в душата грях изгрява, съкровение те плъзва по ръба, ломиш веригите на страх отявлен, склещил те във проза за врата.
С жар греховна залезът се утаява, от страстна среща на деня с нощта, луната купола интимен позлатява, приканва те в соплото на страстта.
Утихваш бързо и грехът те залюлява, откровено те отърсва от плътта, изваждаш мислите от пошла врява, отоплен в свойта влажна тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милкана Минчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен, няма как грехът да не е свързан с плътта. Ако има някаква легенда, може би трябва да има нещо като мото преди произведението, защото така не става ясно. Е, аз не съм редактор, но смятам, че мога да позная добрата поезия. Желая ти успех!
  • Здравейте и благодаря ви за вниманието на всички
    В 'греховните' редове е заложена историята за Душата, която намира покой от Разума (физическото, плътско съществуване) в такива 'интимни' моменти като събуждането и заспиването, когато връзката с природните ритми е най-осезаема. Тя извършва 'грях' като бяга за малко от подчинителната градска пропаганда на Разума и точно този грях я 'отърсва' от плътта'. В нерационалния свят на поезията това е възможно, не е ли ...

    Нели, благодаря Ви за забележката за римите, живея с дерзанието да се уча постоянно и вещо редакторско мнение като Вашето може само да ме насърчи полезно
  • Да, ритъм има, но доста тромав. А и на мен като на Ели, някак си нищо не ми е ясно. Говори се за страст и грях, ама доста несвързано. Как може "грехът да те отърси от плътта"? Направен е опит за класически стих, но освен ритъмът, и римите са тромави и груби. Римуват се "ръба" с "врата" или "плътта" с "тишина", което въобще не е римуване. И слънцето хем избумтява, хем те облъчва. Как може слънцето да избумти? Съжалявам, ако коментарът ми не се хареса, но това е моето мнение.
  • И аз харесах-Греховна тишина!
  • Аз пък нищо не разбрах. Кой, защо, как. Отоплих се във влажна тишина, просто.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...