Jan 12, 2012, 12:24 AM

* * *

  Poetry » Other
553 0 6
Греховна тишина
Греховно утрото се изчервява от танца страстен на нощта с деня, слънцето на свода избумтява, облъчва те с интимна топлина.
Примигваш и в душата грях изгрява, съкровение те плъзва по ръба, ломиш веригите на страх отявлен, склещил те във проза за врата.
С жар греховна залезът се утаява, от страстна среща на деня с нощта, луната купола интимен позлатява, приканва те в соплото на страстта.
Утихваш бързо и грехът те залюлява, откровено те отърсва от плътта, изваждаш мислите от пошла врява, отоплен в свойта влажна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милкана Минчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен, няма как грехът да не е свързан с плътта. Ако има някаква легенда, може би трябва да има нещо като мото преди произведението, защото така не става ясно. Е, аз не съм редактор, но смятам, че мога да позная добрата поезия. Желая ти успех!
  • Здравейте и благодаря ви за вниманието на всички
    В 'греховните' редове е заложена историята за Душата, която намира покой от Разума (физическото, плътско съществуване) в такива 'интимни' моменти като събуждането и заспиването, когато връзката с природните ритми е най-осезаема. Тя извършва 'грях' като бяга за малко от подчинителната градска пропаганда на Разума и точно този грях я 'отърсва' от плътта'. В нерационалния свят на поезията това е възможно, не е ли ...

    Нели, благодаря Ви за забележката за римите, живея с дерзанието да се уча постоянно и вещо редакторско мнение като Вашето може само да ме насърчи полезно
  • Да, ритъм има, но доста тромав. А и на мен като на Ели, някак си нищо не ми е ясно. Говори се за страст и грях, ама доста несвързано. Как може "грехът да те отърси от плътта"? Направен е опит за класически стих, но освен ритъмът, и римите са тромави и груби. Римуват се "ръба" с "врата" или "плътта" с "тишина", което въобще не е римуване. И слънцето хем избумтява, хем те облъчва. Как може слънцето да избумти? Съжалявам, ако коментарът ми не се хареса, но това е моето мнение.
  • И аз харесах-Греховна тишина!
  • Аз пък нищо не разбрах. Кой, защо, как. Отоплих се във влажна тишина, просто.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...