19 янв. 2022 г., 21:50

***

664 0 2

В ръцете ти несигурни, 
за пореден път се скривам
и думите ти медени,
ме утешават кратковременно.

 

В очите ти кристални,
остави ме да се вгледам,
да повярвам, че друг ще е светът,
докато целувките ти нежни

 

изгарят ме копнежно
и ме карат да мечтая, 
оставяйки ми спомени болезнени
за отминалия ден.

 

В усмивката ти бисерна,
безнадеждно се влюбих 
и сърцето ми тръпне в очакване 
да видя колко си ти пясъчен

 

и как ще си тръгнеш все някога,
без да изпием последна чаша топло кафе. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...