10 окт. 2015 г., 20:37

12.11.'96

696 0 0

Обичам ранната есен,

защото я разбирам.

Когато е щастлива,

се усеща...

по топлите сутрешни лъчи,

които те разсънват и усмихват.

Когато пък е тъжна,

си мълчи...

и тихо дъжд пролива,

но безмълвно.

Цветовете сменя си,

като последен опит...

В надежда някого да задържи.

Но после се ядосва изведнъж,

гърмежи, мълнии, ветрове!

Как би могло заради мъж

да сменяш всички цветове?!

Как може да пророниш

дори една сълза, стаена тихо?!

Как, по дяволите Есен си могла...

и мен - жената, така да ме обричаш?

Но те разбирам... До корените на цветята,

до ядрото Слънчево и до Луната...

До всяка капка тих дъждец,

до всяка мълния и всеки гръм.

И нека Есен силна като теб

успея някога да съм!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...