20 окт. 2012 г., 11:21

***

581 0 0
Обичам слънцето да слагам в джоб,
да яздя с ветровете - в косите, пеещи цигулки...
Щом здрачът падне - залеза в скалите търси то,
докато аз играя криеница със светулки.

Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти,
изнизали се - в тиха плитка, сплетена от времето.
А вечер с него да рисувам бледите звезди,
посипвайки праха му по небето, моето.

Обичам как луната боса вечер стъпва 
по пътища неведоми небесни,
внимателно извила сърп - да не настъпи
мечтите на децата си чудесни.

Щом стъпи песента на птицата в полето - 
да правя крачка към гората - пак обичам.
Там голата земя отпива глътка утро от морето,
събрало се в следата на кошута...      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Искра Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...