Обичам пясъка - той шепне между пръстите - мечти,
изнизали се - в тиха плитка, сплетена от времето.
А вечер с него да рисувам бледите звезди,
посипвайки праха му по небето, моето.

Обичам как луната боса вечер стъпва 
по пътища неведоми небесни,
внимателно извила сърп - да не настъпи
мечтите на децата си чудесни.

Щом стъпи песента на птицата в полето - 
да правя крачка към гората - пак обичам.
Там голата земя отпива глътка утро от морето,
събрало се в следата на кошута...