14 февр. 2024 г., 09:17

***

418 1 5

Целувката като змия е хладна,
с такава жар целунал би дърво.
Замислям се дали да не припадна?
Да се посмея? Има за какво.

Поредно мъртво цвете. Целофанът,
ме заслепява. Слънце? Ха, дано.
Замислям се, дали пък ще ме хванат,
бутилка, две най-евтино вино?

Очите на прозорците са празни,
бял шум. Празнуват нещо си. Дали?
Но, ето – вече нищо не ме дразни
и знам защо главата ме боли...

От утре ще прашасва върху скрина,
поредно доказателство, от плюш...
По дяволите – ти и Валентин а,
за мене махмурлук. С любов науж.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Много ми хареса, Наде!
  • хаха, голяма дискусия се е заформила пак в коментарите но то и пиянстването не се одобрява чак толкова много от православието, нищо че уж заради св. Трифон.... ама то обикновено това са празниците - ядене и пиене, а пък църквите празни както и друг път съм казвал и все пак по-добре св. Трифон отколкото католически "светец" .....няма да продължавам дискусията да не стане мазало
  • Погрешно си разбрал, Краси. Точно това казвам и аз. Махмурлукът е за предпочитане пред декларативна любов, защото... така правят всички.
  • Жените са много изобретателни. Един ден в годината всички стават католички и очакват подаръци, внимание. Точно когато мъжете искат да си празнуват Трифон, да си съберат мъжка компания и да пробват кой какво вино е направил.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...