4 мая 2017 г., 18:15

13

828 1 0

Години минаха, години

и пак сме тук – ръка в ръка

през лета и предълбоки зими

и бягахме, и куцахме – така,

както някой беше казал –

в една посока, две съдби

кой ли не опита да ни смаже,

но ти, ти не разреши.

Малко ли пъти ме връща,

много ли бягах, не знам.

Ти не си същият, 

аз не съм същата,

а имаме наше, общо си "там".

Където се крием от сивото –

вдишваме. Ти от мен, аз от теб

посрещаме смело пак утрото

двамата. В радост и в болест –

по изгрев и залез... вовек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...