Години минаха, години

и пак сме тук – ръка в ръка

през лета и предълбоки зими

и бягахме, и куцахме – така,

както някой беше казал –

в една посока, две съдби

кой ли не опита да ни смаже,

но ти, ти не разреши.

Малко ли пъти ме връща,

много ли бягах, не знам.

Ти не си същият, 

аз не съм същата,

а имаме наше, общо си "там".

Където се крием от сивото –

вдишваме. Ти от мен, аз от теб

посрещаме смело пак утрото

двамата. В радост и в болест –

по изгрев и залез... вовек.