4 may 2017, 18:15

13

830 1 0

Години минаха, години

и пак сме тук – ръка в ръка

през лета и предълбоки зими

и бягахме, и куцахме – така,

както някой беше казал –

в една посока, две съдби

кой ли не опита да ни смаже,

но ти, ти не разреши.

Малко ли пъти ме връща,

много ли бягах, не знам.

Ти не си същият, 

аз не съм същата,

а имаме наше, общо си "там".

Където се крием от сивото –

вдишваме. Ти от мен, аз от теб

посрещаме смело пак утрото

двамата. В радост и в болест –

по изгрев и залез... вовек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...