Adonis (Атанас Ганев)
102 1
10 июл. 2009 г., 12:36

* * * 

  Поэзия » Другая
570 0 5

 

 

 

 

                                                                     Простих всички грехове.

                                                                     Мечтая и летя.

                                                                     Като мигване ще си отида.

                                                                     Тихо, като сълза.

                                                                     Не моля за спасение.

                                                                     Сънувам светлина.

                                                                     Последният ни дар е

                                                                     звезден рог, от който

                                                                     трябва да отпием

                                                                     радост.

                                             

© Атанас Ганев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Топлина ти пращам с прегръдка...
  • Адонис, като за "езичник" (заради ника) , в първата строфа добре си справил идейно...Обаче-"не молиш..." Защо така (гордо, несмирено)? ..."светлина"...а знаеш ли, че дявола понякога се явява като "ангел на светлината"...И откъде е в теб тази самонадеяност, че :"последния ни дар и т.н...."? Всичко това-малко на шега!...Иначе, изящно е стихотворението!
  • Наздраве!
  • Поздрав!
  • Има ли по-хубаво нещо за Душата от прошката?
    Нека радостта ни опива!
Предложения
: ??:??