Простих всички грехове.
Мечтая и летя.
Като мигване ще си отида.
Тихо, като сълза.
Не моля за спасение.
Сънувам светлина.
Последният ни дар е
звезден рог, от който
трябва да отпием
радост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Ганев Все права защищены
, в първата строфа добре си справил идейно...Обаче-"не молиш..." Защо така (гордо, несмирено)? ..."светлина"...а знаеш ли, че дявола понякога се явява като "ангел на светлината"...И откъде е в теб тази самонадеяност, че :"последния ни дар и т.н...."? Всичко това-малко на шега!...Иначе, изящно е стихотворението! 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
