* * *
Простих всички грехове.
Мечтая и летя.
Като мигване ще си отида.
Тихо, като сълза.
Не моля за спасение.
Сънувам светлина.
Последният ни дар е
звезден рог, от който
трябва да отпием
радост.
© Атанас Ганев All rights reserved.
Comments
Comments
-
-
Адонис, като за "езичник" (заради ника)
, в първата строфа добре си справил идейно...Обаче-"не молиш..." Защо така (гордо, несмирено)? ..."светлина"...а знаеш ли, че дявола понякога се явява като "ангел на светлината"...И откъде е в теб тази самонадеяност, че :"последния ни дар и т.н...."? Всичко това-малко на шега!...Иначе, изящно е стихотворението! 
-
-
-
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
