* * *

9 июл. 2020 г., 10:56

Поэзия » Философская

653 0 2

Приповдигнат и в дома си крепост

в пеньоара на самооблащение,

какви ги вършиш , мила,

и какво те забавлява

в този час на Митра и видения?

До Полунощ е тръпно, имаш подозрения,

настъпва неизбежно точно време.

Вехтите и нови календари

само ни объркват със внушения.

Покоят е мираж. Изконното ти право

да изиграеш себе си до кожа и премала-

тупти отляво като гургулица,

пред полет или тетива стремглава.

За 3 дни само. Може и секунди

докато облак черен се прокрадне.

Илюзиите ти - син балон инфарктно,

докато си повярваш, ще се спука.

Седем (Дани Монов)

2020-07-09T21:22:15+03:00

Понякога попадам случайно на такива неслучайно заредени с уникална енергия стихове. Удоволствие е!
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-07-09T17:52:08+03:00

Стихът ми хареса и тръгнах да го разшифровам. Тогава, ех, тогава ми хареса още повече. Останалото е внушение. Което всъщност е най-ценното.