9 июл. 2020 г., 10:56

* * *

816 0 2

Приповдигнат и в дома си крепост

в пеньоара на самооблащение,

какви ги вършиш , мила,

и какво те забавлява

в този час на Митра и видения?

До Полунощ е тръпно, имаш подозрения,

настъпва неизбежно точно време.

Вехтите и нови календари

само ни объркват със внушения.

Покоят е мираж. Изконното ти право

да изиграеш себе си до кожа и премала-

тупти отляво като гургулица,

пред полет или тетива стремглава.

За 3 дни само. Може и секунди

докато облак черен се прокрадне.

Илюзиите ти - син балон инфарктно,

докато си повярваш, ще се спука.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога попадам случайно на такива неслучайно заредени с уникална енергия стихове. Удоволствие е!
  • Стихът ми хареса и тръгнах да го разшифровам. Тогава, ех, тогава ми хареса още повече. Останалото е внушение. Което всъщност е най-ценното.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...