9.07.2020 г., 10:56

* * *

815 0 2

Приповдигнат и в дома си крепост

в пеньоара на самооблащение,

какви ги вършиш , мила,

и какво те забавлява

в този час на Митра и видения?

До Полунощ е тръпно, имаш подозрения,

настъпва неизбежно точно време.

Вехтите и нови календари

само ни объркват със внушения.

Покоят е мираж. Изконното ти право

да изиграеш себе си до кожа и премала-

тупти отляво като гургулица,

пред полет или тетива стремглава.

За 3 дни само. Може и секунди

докато облак черен се прокрадне.

Илюзиите ти - син балон инфарктно,

докато си повярваш, ще се спука.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога попадам случайно на такива неслучайно заредени с уникална енергия стихове. Удоволствие е!
  • Стихът ми хареса и тръгнах да го разшифровам. Тогава, ех, тогава ми хареса още повече. Останалото е внушение. Което всъщност е най-ценното.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...