Сърцето мое спря да те обича,
а с тази обич как живя до вчера?
С надежда, с вяра пазеше мечтите,
но рухна всичко... обич не намери.
С теб и с таз любов със мъка се сбогувах,
плаках дълго, ала вече се усмихвам,
страдах и болеше, ала вече не боли ме,
може би, защото с тая болка свикнах.
Така е, защото безумно обичах...
а всичко за тебе било е игра,
простила съм всичко... недей да ме съдиш,
и по-добре да съм, тъй, във живота сама. ...