* * *
* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни.
Уморихме се от щастие вкусили,
изгнили като плодове по есен.
Опадали. Във пръстта загубени.
Забравили спомена дървесен.
Програмирани ли от любовната природа
във хибернация заспахме уморени?
Или просто погребахме се в гроба
на създадени от нас Вселени?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Християн Все права защищены
Всичко е на приливи и отливи, ...но морето винаги остава себе си. Виж до какви мисли ме доведе твоят стих !
